yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
5.07.2017 г., 9:58 ч.

Вик и зов 

  Поезия » Гражданска, Свободен стих
388 2 4

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието, неискреността,

която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че

всеки да разпознае лошият от добрият.

Каква пошлост в думите на нечестивия и подлия!

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в омраза?

Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?

Викам за помощ, за живот изпълнен с честност

и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.

А колко много ми се иска всичко да блести от

чистота и откровение.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албенче благодаря за направения коментар
  • И аз го искам, Йонче! Но Бог е оставил свободен всеки сам да направи своя избор - дали да избере Него, т. е.да раздава любов и добро, или да служи на злото... Важното е да внимаваме ние как живеем, защото съзнателно или несъзнателно всеки ден, всеки час, всеки миг правим този избор! Поздравявам те за тези рзвълнувани стихове, възпяващи доброто!
  • Благодаря Вили за коментара
  • Иска ми се и на мен, Йонче. Но уви.
    Браво за нещата, които си казала.
Предложения
: ??:??