Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че
всеки да разпознае лошият от добрият.
Каква пошлост в думите на нечестивия и подлия!
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в омраза?
Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?
Викам за помощ, за живот изпълнен с честност
и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.
А колко много ми се иска всичко да блести от
чистота и откровение.
© Йонка Янкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Албенче благодаря за направения коментар
-
И аз го искам, Йонче! Но Бог е оставил свободен всеки сам да направи своя избор - дали да избере Него, т. е.да раздава любов и добро, или да служи на злото... Важното е да внимаваме ние как живеем, защото съзнателно или несъзнателно всеки ден, всеки час, всеки миг правим този избор! Поздравявам те за тези рзвълнувани стихове, възпяващи доброто!
-
Благодаря Вили за коментара
-
Иска ми се и на мен, Йонче. Но уви.
Браво за нещата, които си казала.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
