Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че
всеки да разпознае лошият от добрият.
Каква пошлост в думите на нечестивия и подлия!
Зов към съдбата за помощ!
Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в омраза?
Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?
Викам за помощ, за живот изпълнен с честност
и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.
А колко много ми се иска всичко да блести от
чистота и откровение.
© Йонка Янкова All rights reserved.
