23 февр. 2017 г., 12:42  

Вик от преизподнята 

  Поэзия » Другая
667 2 7
Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.
След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщурките от крайния квартал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??