Feb 23, 2017, 12:42 PM  

Вик от преизподнята 

  Poetry » Other
679 2 7
Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.
След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщурките от крайния квартал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??