yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
23.02.2017 г., 12:42 ч.  

Вик от преизподнята 

  Поезия » Друга
516 2 7

Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.

Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.

След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщурките от крайния квартал.

Комините самотни разпиляват

над покривите с топлия си дъх
снега - нетраен белег на забрава.
и намекът за неизбежна смърт.

Премръзнала душица в шепа стискам
и моля този кучи студ да спре.
Животът ако има заден изход,
дано да бъде излаз на море!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??