Вик от преизподнята
Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.
След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщурките от крайния квартал.
Комините самотни разпиляват
над покривите с топлия си дъх
снега - нетраен белег на забрава.
и намекът за неизбежна смърт.
Премръзнала душица в шепа стискам
и моля този кучи студ да спре.
Животът ако има заден изход,
дано да бъде излаз на море!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
