Вик раздира тишината

Поэзия » Другая

879 5 8

Днес казват, че луната ще кърви,

засенчена под завесата на мрака!

А в мене нещо все крещи от туй,

че роб родих се на земята!

Все робуваме на чужди страсти

и все виновни в този свят живеем!

Но все някога ще се разкъса

омразната завеса - тъмнината

ще отмине за да блесне светлината!

Днес казват, че луната ще кърви -

загърнах я с последната си риза,

а в мене все така боли

и вик раздира тишината!

Защото знам, че съм роден свободен

и толкоз много обич имам в душата!

И нека този свят благословен

е мирен и изпълнен със надежда...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Антоан, благодаря ти за хубавите думи и коментар!

2019-03-15T19:49:39+02:00
Izumrudkata (Катя)

Васе,Мария, и Миночка, благодаря ви за топлината, хубавите думи
и коментари!Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!

2019-02-20T22:02:09+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Стремежът към светлината е едно от истинските свойства на душата! Хареса ми прозорливостта и надеждата!

2019-02-20T19:40:05+02:00
Елиза13 (Мария)

Почувствах вика на душата ти мила, Катя! Силен и пронизващ стих! Вярвам, че идва времето да преживеем духовна свобода! Бъди благословена! Хубава вечер ти пожелавам!

2019-02-20T19:13:05+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Завиждам за светлината и вярата, която носиш в душата си! Поздрав!

2019-02-20T13:41:38+02:00