Feb 19, 2019, 3:58 AM

Вик раздира тишината

  Poetry » Other
865 5 8

Днес казват, че луната ще кърви,

засенчена под завесата на мрака!

А в мене нещо все крещи от туй,

че роб родих се на земята!

Все робуваме на чужди страсти

и все виновни в този свят живеем!

Но все някога ще се разкъса

омразната завеса - тъмнината

ще отмине за да блесне светлината!

Днес казват, че луната ще кърви -

загърнах я с последната си риза,

а в мене все така боли

и вик раздира тишината!

Защото знам, че съм роден свободен

и толкоз много обич имам в душата!

И нека този свят благословен

е мирен и изпълнен със надежда...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Антоан, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
  • Васе,Мария, и Миночка, благодаря ви за топлината, хубавите думи
    и коментари!Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Стремежът към светлината е едно от истинските свойства на душата! Хареса ми прозорливостта и надеждата!
  • Почувствах вика на душата ти мила, Катя! Силен и пронизващ стих! Вярвам, че идва времето да преживеем духовна свобода! Бъди благословена! Хубава вечер ти пожелавам!
  • Завиждам за светлината и вярата, която носиш в душата си! Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...