Izumrudkata (Катя)
290 3762
19.02.2019 г., 3:58 ч.

Вик раздира тишината 

  Поезия » Друга
648 5 8

Днес казват, че луната ще кърви,

засенчена под завесата на мрака!

А в мене нещо все крещи от туй,

че роб родих се на земята!

Все робуваме на чужди страсти

и все виновни в този свят живеем!

Но все някога ще се разкъса

омразната завеса - тъмнината

ще отмине за да блесне светлината!

Днес казват, че луната ще кърви -

загърнах я с последната си риза,

а в мене все така боли

и вик раздира тишината!

Защото знам, че съм роден свободен

и толкоз много обич имам в душата!

И нека този свят благословен

е мирен и изпълнен със надежда...!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Антоан, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
  • Васе,Мария, и Миночка, благодаря ви за топлината, хубавите думи
    и коментари!Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Стремежът към светлината е едно от истинските свойства на душата! Хареса ми прозорливостта и надеждата!
  • Почувствах вика на душата ти мила, Катя! Силен и пронизващ стих! Вярвам, че идва времето да преживеем духовна свобода! Бъди благословена! Хубава вечер ти пожелавам!
  • Завиждам за светлината и вярата, която носиш в душата си! Поздрав!
  • Младен, Владислав и Гавраил, благодаря ви за хубавите коментари!
  • Харесвам начинът по който поглеждаш към тъмната и светлата страна на живота.И винаги пред теб е светлината.
  • От нас зависи изцяло дали ще се усещаме свободни или роби. Трябва с очите на космоса да се взрем в себе си и да проникнем до сърцевината си, за да се слеем с нея. Много точни разсъждения правиш, Катя, за антиподните състояние на душата. Борбата за надежда е път към утрешния ден. И трябва да го следваме!
Предложения
: ??:??