Вик раздира тишината
Днес казват, че луната ще кърви,
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти
и все виновни в този свят живеем!
Но все някога ще се разкъса
омразната завеса - тъмнината
ще отмине за да блесне светлината!
Днес казват, че луната ще кърви -
загърнах я с последната си риза,
а в мене все така боли
и вик раздира тишината!
Защото знам, че съм роден свободен
и толкоз много обич имам в душата!
И нека този свят благословен
е мирен и изпълнен със надежда...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
