28 окт. 2012 г., 20:16

Вина

574 0 0

Виновен съм, ти знаеш го,
твърдиш го и повтаряш го.
Осъждаш ме безмилостно,
наказваш ме безжалостно.

 

Не знаеш ти причината,
дори и половината.
Не слушаш обяснения,
отправяш обвинения.

 

На думите не вярваш,
виновен си, повтаряш.
Каквото и да кажа,
не мога да докажа.

 

Но ето, че невинен съм,
а с думите безсилен съм.
Осъди ме съдбата,
да бъде в мен вината.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...