28.10.2012 г., 20:16

Вина

572 0 0

Виновен съм, ти знаеш го,
твърдиш го и повтаряш го.
Осъждаш ме безмилостно,
наказваш ме безжалостно.

 

Не знаеш ти причината,
дори и половината.
Не слушаш обяснения,
отправяш обвинения.

 

На думите не вярваш,
виновен си, повтаряш.
Каквото и да кажа,
не мога да докажа.

 

Но ето, че невинен съм,
а с думите безсилен съм.
Осъди ме съдбата,
да бъде в мен вината.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Младенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...