rummis (Румяна Славкова)
113 102
7 янв. 2010 г., 16:53

Вина 

  Поэзия
1350 1 9

Знам, сгреших. В твоя свят подреден

аз нахълтах - сълза от кокиче,

сринах всичко, градил преди мен

и безсрамно взех в теб да надничам.

 

И разплисках живота ти - чаша кафе

върху праведно-бяла покривка,

и притихнах виновно - непослушно дете,

на което ще вземат сладкиша...

 

 Ти мълчиш... А изгарям и мятам по теб

знойни погледи - огън-камшици...

Виж

как се гърча в тишината на твойто сърце,

което все пак ме обича.

 

Знам, не биваше да постъпвам така.

Но не чувствам и грам разкаяние.

Накажи ме със дума, накажи ме с ръка,

само недей със мълчание.

© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??