Вина
Знам, сгреших. В твоя свят подреден
аз нахълтах - сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен
и безсрамно взех в теб да надничам.
И разплисках живота ти - чаша кафе
върху праведно-бяла покривка,
и притихнах виновно - непослушно дете,
на което ще вземат сладкиша...
Ти мълчиш... А изгарям и мятам по теб
знойни погледи - огън-камшици...
Виж
как се гърча в тишината на твойто сърце,
което все пак ме обича.
Знам, не биваше да постъпвам така.
Но не чувствам и грам разкаяние.
Накажи ме със дума, накажи ме с ръка,
само недей със мълчание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
