Знам, сгреших. В твоя свят подреден
аз нахълтах - сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен
и безсрамно взех в теб да надничам.
И разплисках живота ти - чаша кафе
върху праведно-бяла покривка,
и притихнах виновно - непослушно дете,
на което ще вземат сладкиша...
Ти мълчиш... А изгарям и мятам по теб
знойни погледи - огън-камшици...
Виж
как се гърча в тишината на твойто сърце, ...