Jan 7, 2010, 4:53 PM

Вина

  Poetry
1.6K 1 9

Знам, сгреших. В твоя свят подреден

аз нахълтах - сълза от кокиче,

сринах всичко, градил преди мен

и безсрамно взех в теб да надничам.

 

И разплисках живота ти - чаша кафе

върху праведно-бяла покривка,

и притихнах виновно - непослушно дете,

на което ще вземат сладкиша...

 

 Ти мълчиш... А изгарям и мятам по теб

знойни погледи - огън-камшици...

Виж

как се гърча в тишината на твойто сърце,

което все пак ме обича.

 

Знам, не биваше да постъпвам така.

Но не чувствам и грам разкаяние.

Накажи ме със дума, накажи ме с ръка,

само недей със мълчание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...