Винаги до мен
Ти бе до мен и в тази чудна вечер,
стоеше в ляво, точно до сърцето,
макар незримо, те приемах вечен,
тъй топло ми докосваше лицето.
Сълзите ми по скулите обгърна
с онази обич, чиста и синовна,
що цял живот приемах безрезервно,
/от миг рожден обречена съдбовно/.
За тебе, рожбо, бяха ми словата,
изплакани чрез рими наредени,
и песните, рисунките, хорáта...
събрали любовта в една вселена.
Раздадох я докрай на всички люде
с усмивката, дарена ми от Бога.
Почувства ли я? Вече съм смирена.
Да сторя друго... повече не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
