Sep 7, 2017, 10:37 AM

Винаги до мен 

  Poetry » Other
423 6 9

Ти бе до мен и в тази чудна вечер,
стоеше в ляво, точно до сърцето,
макар незримо, те приемах вечен,
тъй топло ми докосваше лицето.
Сълзите ми по скулите обгърна
с онази обич, чиста и синовна,
що цял живот приемах безрезервно,
/от миг рожден обречена съдбовно/. 
За тебе, рожбо, бяха ми словата,
изплакани чрез рими наредени,
и песните, рисунките, хорáта...
събрали любовта в една вселена.
Раздадох я докрай на всички люде
с усмивката, дарена ми от Бога.
Почувства ли я? Вече съм смирена.
Да сторя друго... повече не мога.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??