14 мая 2007 г., 23:03

ВИНАГИ С ТЕБ, НО САМО В СЪНЯ МИ

1.1K 0 2

Аз искам да живея,
защото само ти ме караш да се смея.
Аз само теб лаская,
защото в живота си никой друг не желая.

Аз никога няма да бъда сама.
Дори някога някъде там,
винаги с мен ще е споменът за теб.
Ще гледам прекрасните цветя навред,
но най-красивото ще ми липсва.
... и това си ти!

Ще слушам опияняващите песни на птиците,
но ще копнея единствено за твоя глас.
Ще се моля приятелството между нас
да бъде искрено и вечно.
Дори и далеч, аз сърдечно
винаги ще мисля за теб,
ще разчитам на теб.

Когато се стъмни, когато дойде нощта,
когато е толкова романтична пролетта,
ти си до мен, сякаш е ден.
Аз държа ръцете ти,
гледам в очите ти
и те ме карат да забравя,
че някога ще дойде края.
Именно него ти връщаш назад,
но отидеш ли си, всичко се повтаря пак.

Надявам се, че ще бъдем дълго заедно и
ти ме извикваш при себе си...
Аз радостно излизам бързо навън,
но разбирам, че това било е само сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...