Вино
с аромата на твойте мечти,
и да легна, завита във синьото
на небесните люлки – почти
омагьосана...
Да прегърна поредното сбогом
кат живителна сила у мен
и да зная, че нежно е словото,
напоило последния ден
и въпросите...
Обладана, да губя от злобата,
прекроила човека във враг,
да съсипя игриво отровата
и да чакам пред белия праг
на съвестта...
Ще открия зелени следи,
сътворени от твоята радост,
осенила живота преди
и потъпкала с истинска ярост
глупостта...
Претворена ще чакам властта,
изгорила досадните грешки
в мирото, в копнежа, в милостта,
преоблечена в огнени дрешки -
озарена...
Kak жадувам да пия от виното
с аромата на твоите дни,
и да легна, обречена в синьото,
в „лудостта” на твойте очи –
притаена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Агапея Полис Все права защищены
