Вино от раздухано глухарче
С гуменки от плат, по къс ръкав,
с две лунички, бръснат с морска пяна
и прическа кактус резедав,
залезът си порка.
Мен ме хвана.
Сигурно с дъждовната вода
е разреждал, докато го зяпам.
Ех, да можех още да му дам слънчице –
търкулна се в лозята.
Киска ми се люлката. Поскръъъц.
Сипе се от нотите й лято.
Паячето хваща бримки в кръг.
Утре отначало ще ги смята...
Съска в синьо клечица кибрит.
Надалеч съм недоскив, а ти – наблизо.
Обеща ми (ти си спиш отвит)
сладоледената на луната риза.
... Шумоли се. Вятър.
Я го виж! Мойто лято почнал е да харчи.
Виното ще скрия... Той жуми,
спотаен в раздухано глухарче.
Произведение участвует в конкурсе:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »
7 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Юри - и на теб и на всички, които хвърлиха поглед на това глухарче
-
Успех, Краси! 👍
-
Ееее, помечтах си и аз И на теб - хубаво лято!
-
И аз обичам да си поркам в Мексико под кактусите
и дъжда да ми разрежда текилата. А аз да си крия пурата от него.
Поздрави за творбата, слънчева и засмяна !
Успех ! -
Здрастийй и благодаря - хубаво е лятото! Наздраве, Таня
-
Здрастиий, Пияндурник Черпя та едно голямо лято и гласувам почти прав 🥴
-
Край! Спирам ви алкохола! Направо всичко ми се разлетя, разлетя ми се всичко...
-
Благодаря ти, Вики за усмивката!
Така обичам като пишеш, Деа със жар, и зной, и кипеж! Да, разсърди ме, защото не си избухнала в предизвикателството, а така ми се искаше да ми гръмнеш душата с едно шампанско от жълтурчета . Обаче ми напълни "избата" с отлежала страст и пясък между пръстите. Благодаря - донесе ми настроеие и на мен! С голяма усмивка от едно сдухано от жегата глухарче -
Краси, на първо четене - писах, че е много яко.
Сега го прочетох още няколко пъти и така ми вдигна настроението, че ще ти кажа : Ама мнооооогоооо е яко!
Рс. (Скромно, но с голяма усмивка и ... дано не те разсърдя😊💕)
Плиска се морето по ръба
в някакви години отлежали.
С "вино от глухарчета" в дъха,
ти жумеше. Аз бях по сандали.
Криехме бутилки с летен зной -
пясъкът краката ни гореше.
Затвори очите пак. И брой -
аз ще върна всичко, дето "беше".
Я ме виж до бриза как летя.
Пухкава вълна ме преобръща.
Пълня изба с хиляди лета
в недопостроената ни къща.
Виното бълбука и кипи.
Хайде да играем с теб, макар че
ти отново ще жумиш, нали!
Аз ще съм "раздухано глухарче". -
Много усмихнато!
-
Много яко!
-
Струваше си "викането"! 🙂
-
Важното е да ти е донесло настроение, Таня!
-
Глас от мен, сладкодумке!
Успех! -
Наде, успя да ме предизвикаш с темата Радвам се, че ти харесва, Вили. Наздраве и на вас, Маргарита, Дани и Павлина!
-
Хах, много свежо! Глас и от мен.
-
Много си добра! Гласувам с удоволствие!
-
Леко и опияняващо!Хареса ми това вино!Наздраве и успех!Гласувам.
-
Красиво!
-
Усмивка - от ухо, до ухо.
-
Лятна закачка е, да. Тъжен лирик, Светличка и Таня, благодаря ви!
-
Много закачливо и красиво! Глас и от мен!
-
Толкова твое, изплиска морето,
нищо покорно, нищо превзето.
Място на люлката ми направи,
винце на дънцето ми запази.😉
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
