Вино от раздухано глухарче
С гуменки от плат, по къс ръкав,
с две лунички, бръснат с морска пяна
и прическа кактус резедав,
залезът си порка.
Мен ме хвана.
Сигурно с дъждовната вода
е разреждал, докато го зяпам.
Ех, да можех още да му дам слънчице –
търкулна се в лозята.
Киска ми се люлката. Поскръъъц.
Сипе се от нотите й лято.
Паячето хваща бримки в кръг.
Утре отначало ще ги смята...
Съска в синьо клечица кибрит.
Надалеч съм недоскив, а ти – наблизо.
Обеща ми (ти си спиш отвит)
сладоледената на луната риза.
... Шумоли се. Вятър.
Я го виж! Мойто лято почнал е да харчи.
Виното ще скрия... Той жуми,
спотаен в раздухано глухарче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
