6 февр. 2010 г., 20:28  

Виното на Афродита 

  Поэзия » Любовная
2107 0 29
Дали за мен си ти съдба, дали ме има
още в твоето сърце или друга вече
влюбено прегръщат твоите ръце.
Всяко разминаване фатално ранява,
всяка поправена грешка спасява.
Никога не е късно да простиш,
облаците в слънце да преродиш.
В живота ни често се случва за беда,
да не догоним своята мечта, но без
мечти сме с мъртви души,а това много
повече боли. Щом любовта на прага
ти стои, не се страхувай, отключи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??