Виното на Афродита
Дали за мен си ти съдба, дали ме има
още в твоето сърце или друга вече
влюбено прегръщат твоите ръце.
Всяко разминаване фатално ранява,
всяка поправена грешка спасява.
Никога не е късно да простиш,
облаците в слънце да преродиш.
В живота ни често се случва за беда,
да не догоним своята мечта, но без
мечти сме с мъртви души,а това много
повече боли. Щом любовта на прага
ти стои, не се страхувай, отключи
и с усмихнати очи, с "Добре дошла!"
я посрещни.Дали е истинска или не е,
това единствено сърцето ти може
да разбере. Но ако не й повярваш
и я оставиш отвън в студените ръце
на суетата,ще бъдеш може би завинаги
обречен ти на самотата и до края на
всички твои земни дни ще съжаляваш
за това,че си се разминал с любовта
и си я оставил да умре в тъга,пред твоята
ненужно бронирана със сляпо безверие
и глуха гордост врата.Знайно е от древни
времена до наши дни,че любовта е вино
звънливо, понякога сладко, понякога
горчиво.Богиня Афродита гроздето за вино
избира и в кристални бели чаши щедро
го разлива. Всеки има право сам да избере,
да отпие или не.Само истински смелият
може високо и волно да полети и само
истински влюбеният има зрящи за любовта
очи. Който отпие от вълшебното вино
на богиня Афродита дори и само веднъж,
в плен е на омагьосващ дъжд и за него
спасение вече няма. Покорно коленичи
пред олтара на храма, превръща се в роб
и остава верен на бялата красива магия
завинаги, до гроб. Ти истински ли си,
любими,честно ми отговори, пил ли си
от виното вълшебно на богиня Афродита?
Ако не си,отмини,не искам да живея в лъжи.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
