5 сент. 2008 г., 07:01

виновна поезия

1.7K 0 2
аз съм прокълната
и завинаги така ще си остана,
всичко ми влияе,
мразя хората,
на които трябва да доказвам,
че съм права...
права съм,
какво да правя никога
правото на мен не се признава -
все за другите остава
и при прехода
думите се изпаряват...
права съм, заспивате замислени,
будите се за пред себе си корави
и пред мен корави се измисляте -
знам ви,
не лъжете гордостта си...
аз съм прокълната с болна истина,
чрез лъжата си сте прави...
пак ще съм виновна -
вече свикнах...

и напук ще продължавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Бориславова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъга и скрит гняв усещам!!! Силен стих!!!
  • продължавай... на пук на другите...
    интересен стих, поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...