Sep 5, 2008, 7:01 AM

виновна поезия

  Poetry » Other
1.7K 0 2
аз съм прокълната
и завинаги така ще си остана,
всичко ми влияе,
мразя хората,
на които трябва да доказвам,
че съм права...
права съм,
какво да правя никога
правото на мен не се признава -
все за другите остава
и при прехода
думите се изпаряват...
права съм, заспивате замислени,
будите се за пред себе си корави
и пред мен корави се измисляте -
знам ви,
не лъжете гордостта си...
аз съм прокълната с болна истина,
чрез лъжата си сте прави...
пак ще съм виновна -
вече свикнах...

и напук ще продължавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Бориславова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тъга и скрит гняв усещам!!! Силен стих!!!
  • продължавай... на пук на другите...
    интересен стих, поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...