5.09.2008 г., 7:01

виновна поезия

1.7K 0 2
аз съм прокълната
и завинаги така ще си остана,
всичко ми влияе,
мразя хората,
на които трябва да доказвам,
че съм права...
права съм,
какво да правя никога
правото на мен не се признава -
все за другите остава
и при прехода
думите се изпаряват...
права съм, заспивате замислени,
будите се за пред себе си корави
и пред мен корави се измисляте -
знам ви,
не лъжете гордостта си...
аз съм прокълната с болна истина,
чрез лъжата си сте прави...
пак ще съм виновна -
вече свикнах...

и напук ще продължавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъга и скрит гняв усещам!!! Силен стих!!!
  • продължавай... на пук на другите...
    интересен стих, поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...