виновна поезия
и завинаги така ще си остана,
всичко ми влияе,
мразя хората,
на които трябва да доказвам,
че съм права...
права съм,
какво да правя никога
правото на мен не се признава -
все за другите остава
и при прехода
думите се изпаряват...
права съм, заспивате замислени,
будите се за пред себе си корави
и пред мен корави се измисляте -
знам ви,
не лъжете гордостта си...
аз съм прокълната с болна истина,
чрез лъжата си сте прави...
пак ще съм виновна -
вече свикнах...
и напук ще продължавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Бориславова Всички права запазени