5 sept 2008, 7:01

виновна поезия

  Poesía » Otra
1.7K 0 2
аз съм прокълната
и завинаги така ще си остана,
всичко ми влияе,
мразя хората,
на които трябва да доказвам,
че съм права...
права съм,
какво да правя никога
правото на мен не се признава -
все за другите остава
и при прехода
думите се изпаряват...
права съм, заспивате замислени,
будите се за пред себе си корави
и пред мен корави се измисляте -
знам ви,
не лъжете гордостта си...
аз съм прокълната с болна истина,
чрез лъжата си сте прави...
пак ще съм виновна -
вече свикнах...

и напук ще продължавам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Бориславова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъга и скрит гняв усещам!!! Силен стих!!!
  • продължавай... на пук на другите...
    интересен стих, поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...