Вирле

11 дек. 2020 г., 07:07

Поэзия » Строгие формы

564 1 3

Аз зная, този свят не ме разбира

и затова ме гледа твърде странно.

Какъвто съм, такъв съм - веселяк.

С надеждата се скитам по света.

Не съм изгубен, щом си имам знак

и с песен вдъхновена на уста,

и с вечно влюбената, звънка лира,

любимата си търся непрестанно.

Аз зная, този свят не ме разбира

и затова ме гледа твърде странно.

Отвъд горите, там, далече чак,

денят ме води леко. През нощта

сънувам сън и нищо, че е мрак -

и в него виждам светла любовта.

Зовящата й сила в мен не спира.

Любимата си търся още манно.

Аз зная, този свят не ме разбира

и затова ме гледа твърде странно.