Вирле
Аз зная, този свят не ме разбира
и затова ме гледа твърде странно.
Какъвто съм, такъв съм - веселяк.
С надеждата се скитам по света.
Не съм изгубен, щом си имам знак
и с песен вдъхновена на уста,
и с вечно влюбената, звънка лира,
любимата си търся непрестанно.
Аз зная, този свят не ме разбира
и затова ме гледа твърде странно.
Отвъд горите, там, далече чак,
денят ме води леко. През нощта
сънувам сън и нищо, че е мрак -
и в него виждам светла любовта.
Зовящата й сила в мен не спира.
Любимата си търся още манно.
Аз зная, този свят не ме разбира
и затова ме гледа твърде странно.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
