Виртуален свят
Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина,
подарък от небесния родител,
а ние я затрупваме с вина,
сами рушим изконната обител.
Живеем виртуално ден след ден,
играем на комàр със самотата.
И в замъка от въздух изграден,
душите ни се губят безвъзвратно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
. Да споделиш нещо виртуално е едно, но да живееш, за да споделяш и живота ти да зависи от това..ммм. Доста народ се е хванал отчаяно за тази сламка.
