ninasar (Nina Sarieva)
244 1986
18.01.2023 г., 6:59 ч.

Виртуален свят 

  Поезия » Гражданска, Друга
543 4 12

Душите ни агонизират в стрес. 

Душите ни са болни от тревоги, 

скимтят като отхвърлен, скитащ пес, 

треперещи от студ и изнемога. 

 

Душата е искрица светлина, 

подарък от небесния родител, 

а ние я затрупваме с вина, 

сами рушим изконната обител. 

 

Живеем виртуално ден след ден, 

играем на комàр със самотата. 

И в замъка от въздух изграден,

душите ни се губят безвъзвратно. 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, благодаря ти за хубавите думи!
  • Чудесно написано!
    Поздравления, Нинка!
    Отива веднага в "любими"!
  • Благодаря ви за коментарите, Доче, ИнаКалина!
  • Има толкова много в реалния свят..., викаш, няма как вируалният да го измести, но мързелът прави чудеса . Да споделиш нещо виртуално е едно, но да живееш, за да споделяш и живота ти да зависи от това..ммм. Доста народ се е хванал отчаяно за тази сламка.
  • Болезнени и актуални истини поднесени красиво и елегантно...
  • Така сме възпитани. По наше време нямаше виртуално общуване. Според мен младите хора и децата са обладани от смартфоните и всички екстри по тях, не съм сигурна, че могат и искат да общуват като нас. Времената се менят и ние се нагаждаме. Не да ги съдим!
  • Днес, повече от всякога имаме нужда от общуване. Виртуалът е начин, но не мисля, че може да измести живото общуване. Поне за мен.
    Благодаря на всички, които се спряхте тук! Желая ви един прекрасен ден, с пълноценно общуване.
  • Прекрасно казана истина!
  • Дали губим душите си във еиртуален свят или търсим общуване на друго ниво?
    Винаги го е имало, въображението, представите, и от там и всяко изкуство като техен израз също са виртуален свят, а го е кмало и преди сегашните технологии. Хората са живеели в книгите и поезията и т.н. Дори ибщуването тука на профили, а не на реални познати хора, също е такъв свят.
    И не малко "хора" намират сродни души. Дали агонизират?
  • Напълно съм съгласна. Прекрасно написано.
  • Нинче, все едно за мене и написано!
  • Хареса ми. Хората изгубиха душите си в този виртуал.
Предложения
: ??:??