27 мар. 2011 г., 17:49

Виртуално

873 0 4

Имахме малко диалогче съвместно

и от него ми стана интересно.

Да, на снимките изглеждаш добре,

но под външността какво се крие?

 

Дали поредната чалгарка куха,

за пари готова на всеки да духа?

Или една от онези глупачки,

чиито носове са като прахосмукачки?

 

А може би божествено вдъхновение?

Някакво греховно, неустоимо изкушение?

Една свежа романтична изненадка?

О, оставаш истинска загадка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мислех,че от написаното се разбира,че става въпрос за шмъркане,но може би не е така.Може би за мен е ясно,защото аз съм го писал и знам за какво става въпрос.Точно за шмъркане става въпрос.
    Радвам се,че ти е харесал!
  • Ех ех ех съвременост... (Мама е на 46 а чати денонощно, малко ми иде в повече всичко това, тази измамна сближеност между нас хората - никога не сме били по-разделени от сега.) Стиха е готин, и е много реален, само не знам в последното изречение на втория коплет грозота ли се изразява или склонност към шмъркане на субстанции Последния коплет удря в центъра точно, ама много много много точно...
  • Изпуснатата буквичка е добавена.
  • Просто провери

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...