Mar 27, 2011, 5:49 PM

Виртуално

  Poetry » Love
870 0 4

Имахме малко диалогче съвместно

и от него ми стана интересно.

Да, на снимките изглеждаш добре,

но под външността какво се крие?

 

Дали поредната чалгарка куха,

за пари готова на всеки да духа?

Или една от онези глупачки,

чиито носове са като прахосмукачки?

 

А може би божествено вдъхновение?

Някакво греховно, неустоимо изкушение?

Една свежа романтична изненадка?

О, оставаш истинска загадка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мислех,че от написаното се разбира,че става въпрос за шмъркане,но може би не е така.Може би за мен е ясно,защото аз съм го писал и знам за какво става въпрос.Точно за шмъркане става въпрос.
    Радвам се,че ти е харесал!
  • Ех ех ех съвременост... (Мама е на 46 а чати денонощно, малко ми иде в повече всичко това, тази измамна сближеност между нас хората - никога не сме били по-разделени от сега.) Стиха е готин, и е много реален, само не знам в последното изречение на втория коплет грозота ли се изразява или склонност към шмъркане на субстанции Последния коплет удря в центъра точно, ама много много много точно...
  • Изпуснатата буквичка е добавена.
  • Просто провери

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...