12 июн. 2020 г., 03:30

Виртуално

Поэзия » Свободный стих

1.5K 3 11

Да те изтрия мога, да те блокирам мога,
да ти отнема мога правата да ме следваш.
Със клик едничък само, с емотиконче нямо,
аз мога да престана да ти творя надежди.

Очаквам с нетърпение от тебе съобщение,
че мисъл и желание за теб и днес съм бил.
Със enter те целувам, със gif-че те ревнувам,
с кавички се преструвам, и с картичка съм мил.

Превръщаме се бавно във копия човешки,
живеещи с клавиши в един измислен свят.
Изгубени в екрани и в чат с печатни грешки,
наказахме реалните си образи да спят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

автор-Nicky (Николай Николов)

Tera_inkognita Аз също напоследък сериозно обмислям напускането на фейса. Вчера закрих авторската си страница. Нета е супер за информация, но да вкараме човешките си емоции в соц. мрежи, според мен е самонаказание.

2020-06-22T12:22:35+03:00
Tera_inkognita

Да,много си прав според мен-виртуалното общуване малко или много ни кара да се пристрастим,макар че нищо хубаво не ни дава.Според мен да имаш профил в социална мрежа е като да имаш малко джобно дяволче,което вечно те кара да забравяш за реалността.Аз затова нямам фейсбук.

2020-06-22T10:00:21+03:00
автор-Nicky (Николай Николов)

Георги - Благодаря ти!
Петър - Разговорът на произволните мъж и жена е повод за дълбок размисъл за онези, които не се страхуват да мислят. Хареса ми! Колкото до критиците - винаги съм бил ок с градивната критика, дори ми е необходима като автор. Излизащото извън тази полезна форма заяждане е типична патология за строго определени профили. Та не им се ядосвам, защото те не го правят нарочно, а това им е начин на живот и разбиране за Правилност!

2020-06-12T19:12:08+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Човешки копия, или клонинги на хора? Спомням си един разговор:
Произволно избрана жена разказва за последната си връзка, и как все нещо не е наред, и как тя толкова го обича, а той взе не може да разбере това. Произволно избран мъж я пита:
- Сигурна ли си, че обичаш точно този мъж? Дали това не е просто представата ти за любовта?
Тя го поглежда с учудване, и му отговоря:
- Не съм си задавала тези въпроси.
Не се ядосвай на критиците, Ники. Това са хора без собствен живот, и без собствен път, които ако не излагат на показ това, което имат, не ще бъдат забелязани. Те нямат много за казване, а думите им са по-леки от въздуха в добре надут балон.
Балони.
👍

2020-06-12T16:36:51+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Абе фалш с 2 думи.
Поздравявам те.

2020-06-12T15:25:11+03:00