Jun 12, 2020, 3:30 AM

Виртуално

1.5K 3 11

Да те изтрия мога, да те блокирам мога,
да ти отнема мога правата да ме следваш.
Със клик едничък само, с емотиконче нямо,
аз мога да престана да ти творя надежди.

Очаквам с нетърпение от тебе съобщение,
че мисъл и желание за теб и днес съм бил.
Със enter те целувам, със gif-че те ревнувам,
с кавички се преструвам, и с картичка съм мил.

Превръщаме се бавно във копия човешки,
живеещи с клавиши в един измислен свят.
Изгубени в екрани и в чат с печатни грешки,
наказахме реалните си образи да спят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Tera_inkognita Аз също напоследък сериозно обмислям напускането на фейса. Вчера закрих авторската си страница. Нета е супер за информация, но да вкараме човешките си емоции в соц. мрежи, според мен е самонаказание.
  • Да,много си прав според мен-виртуалното общуване малко или много ни кара да се пристрастим,макар че нищо хубаво не ни дава.Според мен да имаш профил в социална мрежа е като да имаш малко джобно дяволче,което вечно те кара да забравяш за реалността.Аз затова нямам фейсбук.
  • Георги - Благодаря ти!
    Петър - Разговорът на произволните мъж и жена е повод за дълбок размисъл за онези, които не се страхуват да мислят. Хареса ми! Колкото до критиците - винаги съм бил ок с градивната критика, дори ми е необходима като автор. Излизащото извън тази полезна форма заяждане е типична патология за строго определени профили. Та не им се ядосвам, защото те не го правят нарочно, а това им е начин на живот и разбиране за Правилност!
  • Човешки копия, или клонинги на хора? Спомням си един разговор:
    Произволно избрана жена разказва за последната си връзка, и как все нещо не е наред, и как тя толкова го обича, а той взе не може да разбере това. Произволно избран мъж я пита:
    - Сигурна ли си, че обичаш точно този мъж? Дали това не е просто представата ти за любовта?
    Тя го поглежда с учудване, и му отговоря:
    - Не съм си задавала тези въпроси.
    Не се ядосвай на критиците, Ники. Това са хора без собствен живот, и без собствен път, които ако не излагат на показ това, което имат, не ще бъдат забелязани. Те нямат много за казване, а думите им са по-леки от въздуха в добре надут балон.
    Балони.
    👍
  • Абе фалш с 2 думи.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...