автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
12.06.2020 г., 3:30 ч.

Виртуално 

  Поезия » Свободен стих
978 3 12

Да те изтрия мога, да те блокирам мога,
да ти отнема мога правата да ме следваш.
Със клик едничък само, с емотиконче нямо,
аз мога да престана да ти творя надежди.

Очаквам с нетърпение от тебе съобщение,
че мисъл и желание за теб и днес съм бил.
Със enter те целувам, със gif-че те ревнувам,
с кавички се преструвам, и с картичка съм мил.

Превръщаме се бавно във копия човешки,
живеещи с клавиши в един измислен свят.
Изгубени в екрани и в чат с печатни грешки,
наказахме реалните си образи да спят.

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Tera_inkognita Аз също напоследък сериозно обмислям напускането на фейса. Вчера закрих авторската си страница. Нета е супер за информация, но да вкараме човешките си емоции в соц. мрежи, според мен е самонаказание.
  • Да,много си прав според мен-виртуалното общуване малко или много ни кара да се пристрастим,макар че нищо хубаво не ни дава.Според мен да имаш профил в социална мрежа е като да имаш малко джобно дяволче,което вечно те кара да забравяш за реалността.Аз затова нямам фейсбук.
  • Георги - Благодаря ти!
    Петър - Разговорът на произволните мъж и жена е повод за дълбок размисъл за онези, които не се страхуват да мислят. Хареса ми! Колкото до критиците - винаги съм бил ок с градивната критика, дори ми е необходима като автор. Излизащото извън тази полезна форма заяждане е типична патология за строго определени профили. Та не им се ядосвам, защото те не го правят нарочно, а това им е начин на живот и разбиране за Правилност!
  • Човешки копия, или клонинги на хора? Спомням си един разговор:
    Произволно избрана жена разказва за последната си връзка, и как все нещо не е наред, и как тя толкова го обича, а той взе не може да разбере това. Произволно избран мъж я пита:
    - Сигурна ли си, че обичаш точно този мъж? Дали това не е просто представата ти за любовта?
    Тя го поглежда с учудване, и му отговоря:
    - Не съм си задавала тези въпроси.
    Не се ядосвай на критиците, Ники. Това са хора без собствен живот, и без собствен път, които ако не излагат на показ това, което имат, не ще бъдат забелязани. Те нямат много за казване, а думите им са по-леки от въздуха в добре надут балон.
    Балони.
    👍
  • Абе фалш с 2 думи.
    Поздравявам те.
  • Филмът е Тя с Хоакин Финикс и Скарлет Йохансон в ролята на Изкуствения интелект.
  • Roj Blake - аз също отбягвам разговори с набожни на тема религия, но това не значи, че не общувам с тях по всички други теми, или проявявам неуважение към това, че са избрали религията. ИЗБРАЛИ - защото това е въпрос на личен избор. Аз не съм избрал същото като теб, а това е Моето Право на Избор! Почти всички мои приятели са религиозни, но това не ме касае, защото иначе са прекрасни хора. Според мен хората се делят само на добри и лоши, а всичко друго е суета!
    Но... всичко е въпрос на мироглед и духовна настройка. Явно твоите стигат дотук, та това, че стоиш далеко от хора, които не са точно като теб, е нещо, което касае само теб. Мисля, че точно това мнение можеше да го спестиш и на мен, и на аудиторията. Можеше!
  • Хубаво...
  • Аз като цяло съм много "за" технологиите във всичките им форми. Това е бъдещето, пък и работят за нас. Хубаво е и емоции да се влагат в тях, това ги прави приятни. Проблем ми е само това, че понякога се случва да пренесем и чувствата във виртуалното, а тогава цялото ни щастие зависи от емотикон-сърчице, или бутон "блокирай абоната". Имаше прекрасен филм по темата, как един се влюби в компютърна програма, но ми бяга заглавието. Да сме Човекът - добре. Но се превръщаме в компютърната програма. Някои човешки неща ми се ще да си останат... човешки и истински. Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
  • Хах, прав си , Ники! Много :D
  • Много ми харесва стихотворението – предава и моето мнение, позиция, критика и самокритика по въпроса за виртуалното общуване и за това как мрежата ни поглъща.
Предложения
: ??:??