12.06.2020 г., 3:30

Виртуално

1.5K 3 11

Да те изтрия мога, да те блокирам мога,
да ти отнема мога правата да ме следваш.
Със клик едничък само, с емотиконче нямо,
аз мога да престана да ти творя надежди.

Очаквам с нетърпение от тебе съобщение,
че мисъл и желание за теб и днес съм бил.
Със enter те целувам, със gif-че те ревнувам,
с кавички се преструвам, и с картичка съм мил.

Превръщаме се бавно във копия човешки,
живеещи с клавиши в един измислен свят.
Изгубени в екрани и в чат с печатни грешки,
наказахме реалните си образи да спят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Tera_inkognita Аз също напоследък сериозно обмислям напускането на фейса. Вчера закрих авторската си страница. Нета е супер за информация, но да вкараме човешките си емоции в соц. мрежи, според мен е самонаказание.
  • Да,много си прав според мен-виртуалното общуване малко или много ни кара да се пристрастим,макар че нищо хубаво не ни дава.Според мен да имаш профил в социална мрежа е като да имаш малко джобно дяволче,което вечно те кара да забравяш за реалността.Аз затова нямам фейсбук.
  • Георги - Благодаря ти!
    Петър - Разговорът на произволните мъж и жена е повод за дълбок размисъл за онези, които не се страхуват да мислят. Хареса ми! Колкото до критиците - винаги съм бил ок с градивната критика, дори ми е необходима като автор. Излизащото извън тази полезна форма заяждане е типична патология за строго определени профили. Та не им се ядосвам, защото те не го правят нарочно, а това им е начин на живот и разбиране за Правилност!
  • Човешки копия, или клонинги на хора? Спомням си един разговор:
    Произволно избрана жена разказва за последната си връзка, и как все нещо не е наред, и как тя толкова го обича, а той взе не може да разбере това. Произволно избран мъж я пита:
    - Сигурна ли си, че обичаш точно този мъж? Дали това не е просто представата ти за любовта?
    Тя го поглежда с учудване, и му отговоря:
    - Не съм си задавала тези въпроси.
    Не се ядосвай на критиците, Ники. Това са хора без собствен живот, и без собствен път, които ако не излагат на показ това, което имат, не ще бъдат забелязани. Те нямат много за казване, а думите им са по-леки от въздуха в добре надут балон.
    Балони.
    👍
  • Абе фалш с 2 думи.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...