Вирус на село
Чудо голямо, невиждано даже,
в селото наше, небивала драма,
с вирус коронен ни Господ наказа,
вайка се клетата Баба Пуцана.
Как ще при Мара свободно да ходи,
кат` карантина, наложена строга.
То и без нея, мълвата говори,
„старците гинат от чумата нова“.
С дядо заключени, никой не пускат,
баба из нета започна да рови,
търси в таблета, души кат` куче,
страшната болест с какво да пребори.
Ковита лош е, с число деветнайсет,
значи борбата ще бъде жестока.
Дядото мрънка вече нетрай се,
в кръчмата иска ракийка да лока.
Ракия ли каза - проклетнико мили?
На баба умника, любов ненагледна,
ето го спирта от сините сливи,
двойно препечен, бутилка безценна.
Прекръсти се баба, напитката сипа,
наряза мезета и пъстри туршии,
брашното преся и замеси си пита,
излезе и викна към всички комшии.
„У вас да стоите, без паника моля!.
Ракията наша мори таз гадина.
Ръцете си мийте редовно на воля!
Дано се разминем с една карантина!
Петко Илиев
12.03.2020 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Илиев Все права защищены
