Чудо голямо, невиждано даже,

в селото наше, небивала драма,

с вирус коронен ни Господ наказа,

вайка се клетата Баба Пуцана.

Как ще при Мара свободно да ходи,

кат`  карантина, наложена строга.

То и без нея, мълвата говори,

„старците гинат от чумата нова“.

С дядо заключени, никой не пускат,

баба из нета започна да рови,

търси в таблета, души кат`  куче,

страшната болест  с какво да  пребори.

Ковита лош е, с число деветнайсет,

значи борбата ще бъде жестока.

Дядото мрънка вече нетрай се,

в кръчмата иска ракийка да лока.

Ракия ли каза -  проклетнико мили?

На баба умника, любов ненагледна,

ето го спирта  от сините сливи,

двойно препечен, бутилка безценна.

Прекръсти се баба, напитката  сипа,

наряза мезета и пъстри туршии,

брашното преся и замеси си пита,

излезе и викна към всички комшии.

„У вас да стоите,  без паника моля!.

Ракията наша мори таз гадина.

Ръцете си мийте редовно на воля!

Дано се разминем с една карантина!

Петко Илиев

12.03.2020 год.