Преплитеме си страховете,
като нишки от сатен.
И ровим в бреговете не омразата си,
затваряйки се в нейн плен.
Пробождаме си вярата
с тъпи ножове вина.
Крепейки се все на измамата
за собствената си свобода.
Премразнали от угризения,
изпити от гнева,
вървим вкочанели към слънцето,
чувствайки капчици топлина.
© Гергана Савова Все права защищены