Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
28 мая 2020 г., 14:45

Вкус на минало 

  Поэзия
553 3 20

Какво сега? Когато няма „ние“?

Кафето е горчиво. И изстинало.

Как няма захар, дето да покрие

На утрините, този вкус на минало?

 

Да лято е. От всички най-студеното.

Какво като по плажовете няма ме?

Морето ми се вливаше във вените

Когато в любовта ни се удавяхме.

 

Какво сега? Когато няма „наше“?

Че този свят е ничий. Като теб.

Горчилката преля от всички чаши

И в сладкото започна да тече.

 

Каквото имах-свърши. Разорих се.

Какво пък? Аз и нищичко не искам.

Щом нощем няма как да ме завиеш

А аз да замълча.

И да обичам.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ангелче ❤️
  • Благодаря, Стойчо!
  • Самотата е възможността да се видим през призмата на страданието.
    Поздравления, Дени!
  • Нунди 🌹
    Юри, няма страшно, 🤣 ти ще направиш ребра.
    Деа.. Благодаря 🌹❤️
  • Браво, Дени!
    И нямането и имането са усещане на душата...
  • Голяма си! 😀 Внимавай с апетита! 😀
  • Браво, Ден!❤️
  • Слушам и изпълнявам!
    Благодаря момичета-кокичета и момче-лале
  • Така е! Но трябва да го "пуснеш", а това става в "мислите", не само в "ръцете".
  • Иренка , какво включване!
    "Когато нещо пуснем– друго идва!"
    Благодаря ти Дано е така.
  • За липсите да вдигнем днес наздравица!
    Забравяйки за тъжни настроения!
    Щом писано е да поставим край и граница
    Знай, не било е среща на душите
    …от големите.
    Било е просто кратка среща. Срещичка…
    Завършваща с мълчание и болка.
    До кокал. И макар сега не вярваш,
    че Съдбата щедра е, знай -
    следваща роля, за тебе ще е главна,
    а не на някаква дубльорка…
    За липсите да вдигнем днес наздравица!
    Когато нещо пуснем– друго идва!
    И да отворим нова страница- с усещане, и с вкус
    и вяра, че нищо няма да ни липсва!
  • Благодаря, Марианка и Иринка.
    Затискам, притискам и така
  • И аз като Надя. Подреждаш, затискаш, прогонваш, заместваш (не в кофтия смисъл).
    А и липсите не са се появили от хубаво, знам ли. Не смея да гадая.
  • Да, Наде. Слушам!
    Пък дано стана и умна и аз някой ден 🌹
  • Тогава се научаваш да си подреждаш липсите - по големина, или по празнина. Житейски опит го наричат по- умните от нас.
  • Не знам, Наде. На човек нещата, като ги загуби - все по-хубави му изглеждат.
    И хората.
    И вещите.
    Тъкмо нещо изчезне .. (и най-ненужното да е) и веднага усещаш липса
    Гуш!
  • Труден въпрос, Дени. Не се забравя, преодолява се. Въпрос на самооценка и вътрешна нагласа. Човекът е така устроен, че помни само хубавото. Ако беше толкова хубаво, нямаше да е минало. Нали?
  • Наденце.. Ама кога се забравя?
    Георги, благодаря 😊
  • Прекрасно стихотворение.
    Поздравявам те 🌹
  • "Когато миналото е забравено, настоящето става незабравимо". - Мартин Еймис
Предложения
: ??:??