Вкус на минало
Какво сега? Когато няма „ние“?
Кафето е горчиво. И изстинало.
Как няма захар, дето да покрие
На утрините, този вкус на минало?
Да лято е. От всички най-студеното.
Какво като по плажовете няма ме?
Морето ми се вливаше във вените
Когато в любовта ни се удавяхме.
Какво сега? Когато няма „наше“?
Че този свят е ничий. Като теб.
Горчилката преля от всички чаши
И в сладкото започна да тече.
Каквото имах-свърши. Разорих се.
Какво пък? Аз и нищичко не искам.
Щом нощем няма как да ме завиеш
А аз да замълча.
И да обичам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
