За това да говорим вече е време -
то не е сън, не е и мираж.
Опашка от скелети по сцената дреме,
еталон е поднесен - ако щеш го изяш!
Видът му`плаши и някак подтиска.
Хлад мъртвешки по гърба ми пълзи.
В паметта ми Освиенциум почва да писка
и Бухенвалд почва да рони сълзи!
Няма на какво да си спра там очите!
Между ребрата някъде може да има гърди!
Извинете ме, но така съм възпитан,
почитам желанието, що вика: Погали! Ощипи! ...