Вкусът
За това да говорим вече е време -
то не е сън, не е и мираж.
Опашка от скелети по сцената дреме,
еталон е поднесен - ако щеш го изяш!
Видът му`плаши и някак подтиска.
Хлад мъртвешки по гърба ми пълзи.
В паметта ми Освиенциум почва да писка
и Бухенвалд почва да рони сълзи!
Няма на какво да си спра там очите!
Между ребрата някъде може да има гърди!
Извинете ме, но така съм възпитан,
почитам желанието, що вика: Погали! Ощипи!
Нещастници! Повярвали са те,
че водейки ги до върха на аскетизма,
съдбата ще им лепне и криле
и фигура ще им даде, и еротизъм...
Рекламата на отслабването е цинична!
Светът е откачил, ако е неприлично и ретро
и помислете, не е ли еротично,
да имаш тялото на Ивана и Петра?!
Тези строфи не са епохални -
по-скоро ще бъда овалян в прахта!
Но след като почнах толкоз нахално,
нека и края да кажа сега:
Бухенвалд - упрек по главите ни чука,
въпреки, че всички харесваме готика...
Подиумният Прибор за супа
никога не е спал с Еротика!
Някой ще се опита да ме съди обаче...
Спорейки, ще ви кажа едно за вкуса:
Мъжът не е куче - на кости не скача!
Щом е пълно окото - отстъпва глада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
