ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Jul 11, 2009, 10:16 AM

Вкусът 

  Poetry » Humour
736 0 18

 

За това да говорим вече е време -

то не е сън, не е и мираж.

Опашка от скелети по сцената дреме,

еталон е поднесен - ако щеш го изяш!

 

Видът му`плаши и някак подтиска.

Хлад мъртвешки по гърба ми пълзи.

В паметта ми Освиенциум почва да писка

и Бухенвалд почва да рони сълзи!

 

Няма на какво да си спра там очите!

Между ребрата някъде може да има гърди!

Извинете ме, но така съм възпитан,

почитам желанието, що вика: Погали! Ощипи!

 

Нещастници! Повярвали са те,

че водейки ги до върха на аскетизма,

съдбата ще им лепне и криле

и фигура ще им даде, и еротизъм...

 

Рекламата на отслабването е цинична!

Светът е откачил, ако е неприлично и ретро

и помислете, не е ли еротично,

да имаш тялото на Ивана и Петра?!

 

Тези строфи не са епохални -

по-скоро ще бъда овалян в прахта!

Но след като почнах толкоз нахално,

нека и края да кажа сега:

 

Бухенвалд - упрек по главите ни чука,

въпреки, че всички харесваме готика...

Подиумният Прибор за супа

никога не е спал с Еротика!

 

Някой ще се опита да ме съди обаче...

Спорейки, ще ви кажа едно за вкуса:

Мъжът не е куче - на кости не скача!

Щом е пълно окото - отстъпва глада!

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??