Влак на светофара
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името-
човешките съдби отнесли са
съдържанието му поизстинало
след поредния курс на грешки.
В багажното няма разделяне,
пакетите носят си кода-
стопанинът -определение
отдавна не е на мода.
Зацапани прозорците объркват
мислите на следващата гара.
В чакалня цял живот сме пътници
и носим си безропотно товара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены