Aug 12, 2004, 9:39 PM

Влак на светофара

  Poetry
1.1K 0 1
Нагорещени релсите безмълвни
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името-
човешките съдби отнесли са
съдържанието му поизстинало
след поредния курс на грешки.
В багажното няма разделяне,
пакетите носят си кода-
стопанинът -определение
отдавна не е на мода.
Зацапани прозорците объркват
мислите на следващата гара.
 В чакалня цял живот сме пътници
и носим си безропотно товара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Талантът си е талант, идеята е след време, че май ще стане повече!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...