Aug 12, 2004, 9:39 PM

Влак на светофара

  Poetry
1.1K 0 1
Нагорещени релсите безмълвни
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името-
човешките съдби отнесли са
съдържанието му поизстинало
след поредния курс на грешки.
В багажното няма разделяне,
пакетите носят си кода-
стопанинът -определение
отдавна не е на мода.
Зацапани прозорците объркват
мислите на следващата гара.
 В чакалня цял живот сме пътници
и носим си безропотно товара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Талантът си е талант, идеята е след време, че май ще стане повече!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...