Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата,
като нежна лирика или избистрен струнен звук,
да мечтая и да вярвам в чудесата,
да достигна върховете на високия бамбук...
Влече ме да танцувам под сълзите
на мрачен ден и да го усмиря,
да достигна до звездите -
по стълба от лъчи на Пролетта...
- Гергана Оскар
© Гергана Чолакова Все права защищены