25 авг. 2023 г., 09:41  

Влечуго

979 9 25

Из гъстата тръстика в морско блато,

под тинята - в подводна пещера

живееше огромен - алигатор

без близки и без дневна светлина.

 

Той никога не бе съзирал в мрака

слънцето и ярките звезди.

И никога в нощта не беше плакал

с големи, алигаторски сълзи.

 

Сред блатото той нямаше приятел.

Живееше от малък в самота.

Не знаеше, какво е в тъмнината

приятелски протегната ръка.

 

Общуваше - единствено, с влечуги 

заровени във тинестия бряг.

Не искаше в живота - нищо друго

освен парчета мърша за обяд.

 

Но ето че - веднъж - във пещерата

светулчица във мрака се яви:

Една медуза - блесна сред водата

и дъното във синьо оцвети!

 

Прехласна се… горкият алигатор

в медузата и в тази красота!

От радост тихо в тинята проплака,

пророни алигаторска сълза.

 

Последва мекотелото - на метри,

с разтворени от щастие очи.

Настигна го, на него той се метна

и стисна го със острите зъбѝ…

 

 

Юри

Йовев

Август

2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си, Иржи - и сред хората има влечуги. 😊👍🍀❤️
  • Алигатор...голямо животно, а ще плаче преди да изяде обекта на любовта си! А богомолката- буболечка уж, но първо изконсумира любовта на мъжкия, а после изяжда и тялото му без остатък!! Звучи поучително даже, ако се вгледаме в действията на висшите същества/домашното насилие, например/
  • Благодаря ти, Марко! 😊👍
  • Гениална идея и изпълнение !
    Поздрави за творбата, Юри !
  • Деа👍Вики, Валя, Ели!!!
    Благодаря ви, момичета! 😊

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...