25.08.2023 г., 9:41  

Влечуго

974 9 25

Из гъстата тръстика в морско блато,

под тинята - в подводна пещера

живееше огромен - алигатор

без близки и без дневна светлина.

 

Той никога не бе съзирал в мрака

слънцето и ярките звезди.

И никога в нощта не беше плакал

с големи, алигаторски сълзи.

 

Сред блатото той нямаше приятел.

Живееше от малък в самота.

Не знаеше, какво е в тъмнината

приятелски протегната ръка.

 

Общуваше - единствено, с влечуги 

заровени във тинестия бряг.

Не искаше в живота - нищо друго

освен парчета мърша за обяд.

 

Но ето че - веднъж - във пещерата

светулчица във мрака се яви:

Една медуза - блесна сред водата

и дъното във синьо оцвети!

 

Прехласна се… горкият алигатор

в медузата и в тази красота!

От радост тихо в тинята проплака,

пророни алигаторска сълза.

 

Последва мекотелото - на метри,

с разтворени от щастие очи.

Настигна го, на него той се метна

и стисна го със острите зъбѝ…

 

 

Юри

Йовев

Август

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Иржи - и сред хората има влечуги. 😊👍🍀❤️
  • Алигатор...голямо животно, а ще плаче преди да изяде обекта на любовта си! А богомолката- буболечка уж, но първо изконсумира любовта на мъжкия, а после изяжда и тялото му без остатък!! Звучи поучително даже, ако се вгледаме в действията на висшите същества/домашното насилие, например/
  • Благодаря ти, Марко! 😊👍
  • Гениална идея и изпълнение !
    Поздрави за творбата, Юри !
  • Деа👍Вики, Валя, Ели!!!
    Благодаря ви, момичета! 😊

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...