Из гъстата тръстика в морско блато,
под тинята - в подводна пещера
живееше огромен - алигатор
без близки и без дневна светлина.
Той никога не бе съзирал в мрака
слънцето и ярките звезди.
И никога в нощта не беше плакал
с големи, алигаторски сълзи.
Сред блатото той нямаше приятел.
Живееше от малък в самота.
Не знаеше, какво е в тъмнината
приятелски протегната ръка.
Общуваше - единствено, с влечуги
заровени във тинестия бряг.
Не искаше в живота - нищо друго
освен парчета мърша за обяд.
Но ето че - веднъж - във пещерата
светулчица във мрака се яви:
Една медуза - блесна сред водата
и дъното във синьо оцвети!
Прехласна се… горкият алигатор
в медузата и в тази красота!
От радост тихо в тинята проплака,
пророни алигаторска сълза.
Последва мекотелото - на метри,
с разтворени от щастие очи.
Настигна го, на него той се метна
и стисна го със острите зъбѝ…
Юри
Йовев
Август
2023 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени