25.08.2023 г., 9:41  

Влечуго

972 9 25

Из гъстата тръстика в морско блато,

под тинята - в подводна пещера

живееше огромен - алигатор

без близки и без дневна светлина.

 

Той никога не бе съзирал в мрака

слънцето и ярките звезди.

И никога в нощта не беше плакал

с големи, алигаторски сълзи.

 

Сред блатото той нямаше приятел.

Живееше от малък в самота.

Не знаеше, какво е в тъмнината

приятелски протегната ръка.

 

Общуваше - единствено, с влечуги 

заровени във тинестия бряг.

Не искаше в живота - нищо друго

освен парчета мърша за обяд.

 

Но ето че - веднъж - във пещерата

светулчица във мрака се яви:

Една медуза - блесна сред водата

и дъното във синьо оцвети!

 

Прехласна се… горкият алигатор

в медузата и в тази красота!

От радост тихо в тинята проплака,

пророни алигаторска сълза.

 

Последва мекотелото - на метри,

с разтворени от щастие очи.

Настигна го, на него той се метна

и стисна го със острите зъбѝ…

 

 

Юри

Йовев

Август

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Иржи - и сред хората има влечуги. 😊👍🍀❤️
  • Алигатор...голямо животно, а ще плаче преди да изяде обекта на любовта си! А богомолката- буболечка уж, но първо изконсумира любовта на мъжкия, а после изяжда и тялото му без остатък!! Звучи поучително даже, ако се вгледаме в действията на висшите същества/домашното насилие, например/
  • Благодаря ти, Марко! 😊👍
  • Гениална идея и изпълнение !
    Поздрави за творбата, Юри !
  • Деа👍Вики, Валя, Ели!!!
    Благодаря ви, момичета! 😊

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...