17 нояб. 2007 г., 09:56

Влетя в живота ми

821 0 15

 

                         По коментар на Lingerie

И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота.

Влетя в живота ми стихийно.

Със стих един, за който ми поиска отговор.

Оказа се обаче после,

мeйла май сгрешил си.

 

 

След поредното твое говорене -

стих, вместо коментар.

Как успя така да ме омагьосаш?!

Нали не си учил за маг?!

 

 

Всяка дума докосва сетивата ми,

и на ехото й не мога да устоя!

Всяка изречена фраза отеква

в душата ми – как ли му викат на това?!

 

 

Обречена съм на любов такава,

препускаща сред думи, които оставят следи.

Но не за тебе съм измамна,

защото ме прие такава, и ме четеш с очи.

 

 

И ме изпитваш със душата си.

Редейки всеки следващ стих,

попаднала в магията ти, шеметно

не искам да прекъсвам този миг щастлив!

 

 

NG/nnn

01.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...