Nov 17, 2007, 9:56 AM

Влетя в живота ми

  Poetry
816 0 15

 

                         По коментар на Lingerie

И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота.

Влетя в живота ми стихийно.

Със стих един, за който ми поиска отговор.

Оказа се обаче после,

мeйла май сгрешил си.

 

 

След поредното твое говорене -

стих, вместо коментар.

Как успя така да ме омагьосаш?!

Нали не си учил за маг?!

 

 

Всяка дума докосва сетивата ми,

и на ехото й не мога да устоя!

Всяка изречена фраза отеква

в душата ми – как ли му викат на това?!

 

 

Обречена съм на любов такава,

препускаща сред думи, които оставят следи.

Но не за тебе съм измамна,

защото ме прие такава, и ме четеш с очи.

 

 

И ме изпитваш със душата си.

Редейки всеки следващ стих,

попаднала в магията ти, шеметно

не искам да прекъсвам този миг щастлив!

 

 

NG/nnn

01.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...