17.11.2007 г., 9:56

Влетя в живота ми

817 0 15

 

                         По коментар на Lingerie

И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота.

Влетя в живота ми стихийно.

Със стих един, за който ми поиска отговор.

Оказа се обаче после,

мeйла май сгрешил си.

 

 

След поредното твое говорене -

стих, вместо коментар.

Как успя така да ме омагьосаш?!

Нали не си учил за маг?!

 

 

Всяка дума докосва сетивата ми,

и на ехото й не мога да устоя!

Всяка изречена фраза отеква

в душата ми – как ли му викат на това?!

 

 

Обречена съм на любов такава,

препускаща сред думи, които оставят следи.

Но не за тебе съм измамна,

защото ме прие такава, и ме четеш с очи.

 

 

И ме изпитваш със душата си.

Редейки всеки следващ стих,

попаднала в магията ти, шеметно

не искам да прекъсвам този миг щастлив!

 

 

NG/nnn

01.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...