17.11.2007 г., 9:56

Влетя в живота ми

818 0 15

 

                         По коментар на Lingerie

И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота.

Влетя в живота ми стихийно.

Със стих един, за който ми поиска отговор.

Оказа се обаче после,

мeйла май сгрешил си.

 

 

След поредното твое говорене -

стих, вместо коментар.

Как успя така да ме омагьосаш?!

Нали не си учил за маг?!

 

 

Всяка дума докосва сетивата ми,

и на ехото й не мога да устоя!

Всяка изречена фраза отеква

в душата ми – как ли му викат на това?!

 

 

Обречена съм на любов такава,

препускаща сред думи, които оставят следи.

Но не за тебе съм измамна,

защото ме прие такава, и ме четеш с очи.

 

 

И ме изпитваш със душата си.

Редейки всеки следващ стих,

попаднала в магията ти, шеметно

не искам да прекъсвам този миг щастлив!

 

 

NG/nnn

01.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...